Евгений Дайнов
| Евгений Дайнов | |
| български политолог | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Националност |  България |
| Учил в | Оксфордски университет |
| Научна дейност | |
| Област | Политология |
| Работил в | Софийски университет Нов български университет |
| Публикации | Политическият дебат и преходът в България (2000) |
| Семейство | |
| Баща | Александър Дайнов |
| Майка | Лидия Маринчевска |
| Съпруга | Аня Юриевна Майорова |
| Деца | 1 |
Евгений Александров Дайнов е български политолог, професор в Нов български университет.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е на 11 май 1958 г. в Пловдив. Неговият баща, Александър Дайнов, е постоянен кореспондент на вестник „Работническо дело“ в Москва (1961–1965) и Лондон (1971–1977), а след това е главен редактор на вестник „Софийски новости“. Майка му, Лидия Маринчевска, е дъщеря на активни борци против фашизма и капитализма, има висше медицинско образование и работи в Центъра за научна информация към Медицинска академия. Евгенй има брат, Владимир, и сестра, Милена.[1]
Средното си образование Дайнов получава във Форест Хил Скуул в Лондон, където основава първата си рок група „Луус чейндж“.[2][3] В 1976 г. със стипендия от Inner London Education Authority постъпва в колежа Корпъс Кристи на Оксфордския университет, който завършва три години по-късно с първокласна диплома по „Нова история“.[2]
През 1984 г. получава научната степен кандидат на историческите науки с дисертация „Френската комунистическа партия и проблемът за политическите съюзи (1972-1981 г.)“. От март 1985 г. е асистент в Софийския университет, а през учебната 1985–1986 г. е гост-преподавател в колежа „Св. Антони“ на Оксфордския университет.[2] Специализира в Париж под ръководството на професор Ален Лансло.[2]
През '90-те години работи за фондация ''Отворено общество'' на Сорос, като през 1998 г. става шеф във фондацията.[4]
От 1999 г. е доцент – а от 2002 г. професор – по политически науки в Нов български университет.[3]
Бил е главен редактор на списание „The Insider“ и директор на Центъра за социални практики в София.[5] Eдин от четиримата автори, заедно с Александър Кьосев, Антоний Тодоров и Огнян Минчев, на политическия манифест „За републиката“, публикуван в началото на март 2016 г.[6][7]
През част от годината Дайнов живее в село Миндя, където, заедно със свои съселяни, организира ежегоден рок-фестивал.[8]
Библиография[редактиране | редактиране на кода]
- От съвместна програма към съвместно управление. Френската левица 1974 – 1984 година. София, 1986
- Забавленията на другата половина: рокът и съвременната културна ситуация. София: Изд. на СУ, 1992
- Политическият дебат и преходът в България. София: Фондация „Българска наука и култура“, 2000
- Три лица на тиранията: Александър Лукашенко. Ислам Каримов. Владимир Путин. София: Фондация Комунитас, 2008
- The Re-Unification of Europe. European Parliament. 2009
- Моделът „Станишев“. Путинизацията на България. Велико Търново: Абагар, 2010
- Науката е слънце: на училищното образование в следкомунистическа България. София: НБУ, 2010
- Елегия за Боуи. София: Millenium, 2013
- Варварите. Управлението на ГЕРБ (2009 – 2013). София: Millenium, 2013
- Записки по революцията в България и другаде Т.1. София: Millenium, 2014
- Записки по революцията в България и другаде Т.2. София: Millenium, 2015
- Русия: една история на страна без история. София: НБУ, 2020
- Духът на времето: Как стигнахме от Love Me Do до Доналд Тръмп?. София: Прозорец, 2020
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ „Дайнов с решение на ЦК на БКП бил зачислен за редовен аспирант“, в-к „24 часа“, 16 март 2016 г.
- ↑ а б в г В НБУ раздадоха годишните награди на ректора // Образование и специализация в чужбина. „Маркет Тренд“ ЕООД, 2015-03-30. Посетен на 2019-07-25.
- ↑ а б Проф. д-р Евгений Дайнов // Електронен каталог. Нов български университет. Посетен на 2019-07-25.
- ↑ Евгений Дайнов стана шеф в Отворено общество
- ↑ Съоснователи на Фондация С.Е.Г.А. // Фондация „С.Е.Г.А. – Старт за ефективни граждански алтернативи“. Посетен на 2019-07-25.
- ↑ Манифест „За републиката“, сайт „За републиката“.
- ↑ „Манифестът „За републиката“ на четирима професори: Трябва да започнем отначало“, в-к „Дневник“, 3 март 2016 г.
- ↑ Берберов, Иван. От София до Миндя: Евгений Дайнов за живота извън политиката // bgonair.bg: България сутрин. Инвестор.БГ АД, 2017-10-31. Посетен на 2019-07-25.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Проф. Евгений Дайнов Архив на оригинала от 2009-12-07 в Wayback Machine., csp-sofia.org
- Профил на проф. Евгений Дайнов на сайта на департамент Политически науки на НБУ
- Отговори на проф. Евгений Дайнов на анкетата Историята, населена с хора на сайта на проф. Вера Мутафчиева
- От и за Евгений Дайнов в Своден каталог НАБИС – национален каталог на академичните библиотеки в България
- Научна литература, свързана с Евгений Дайнов, в Google Наука
- Статии на Евгений Дайнов в OffNews.bg
- Писмо на Копринка Червенкова до Евгений Дайнов, в-к „Литературен форум“, 2001
|
