Идеологията (политически) - това е описание на причината и следствието на социалната  и / или  държавната система (обществото), в т.ч. и приетите на тази база решения;или   казано по друг начин  -това е  набор от идеи и принципи на управление, социална, политическа (властова) парадигма, и разбира се, това е следствие на светоусещането (мирогледа), въз основа на някои основни постановки (стойности), и следователно съдържа отношение към света (към реалността). В това отношение, всяка държава има идеология, без значение дали тя е обявена. И това е  държавна идеология. Не е задължително да съвпада с общественото възприятие на света (хомеостазата на обществото). И ако е така, то това е показателно за липсата на  единство в манталитетите на народа и управляващия елит, което на свой ред допринася за прекъсванията  на  историите / развитията  и  липсата на адекватен самоанализ. История на България  е  очевиден  пример.

 

            Идеологията, предназначена да идентифицира кръг от  съмишленици и да защити  интересите им, обикновено става  "прокрустова мярка", става заместител на независимото и органичното мислене , дълбоко свързано с ядрото на човека, с традицията, с гласа на сърцето. Това е идеологията на завладяването и задържането на властта ", и колкото по проста/ ясна /изкована е тя,толкова  по-добре отговаря  на своята цел.Още повече при  изтерзаното човешко състояние, запазвайки и самото сътояние при това. Тази "кридеология" идвайки на власт, със сигурност става  по-прагматична  и  по-изтънчена (цинична) и пропорцията на последните   е следствие на разрива на властта  с  народа и действа върху този разрив. Такава идеология  формира и обособява  социална група, бенефициент. В това отношение  се говори за "колективна идентичност" и субект.При това може да са налице и  най-често възникват обекти на манипулацията. Това е същността на политическата (партийната) идеология. Политическата идеология - това е изборът на проекта:конструкцията, инструментите, изпълнителите, и дори "законите" на стабилността, стоящи на фундамента на обществото.

 

               Всяка политическа идеология, обявява  "социален идеал" и/или "идеал на държавното устройство" и начина  по който да се постигне  той. Натрупвайки  материал за размисъл, описание и систематизация, идеологията се  облича с "политическа теория" ,става  "наука". Но не престава да бъде "идеология", съдържа рождените белези, своите източници, своето  начало. В действителност след историческото си възникване  като нещо завършено, политическа идеология трябва да съдържа икономически проект. Ставайки политическа теория  идеологията се инфилтрира в системата.По този начин тя става  "сама по себе си", затваря в себе си  общественото търсене, блокира  всякакви движения напред/назад, нагоре/надолу. Излизайки от целостта  тя я  отрича,  не дава път назад, въпреки че чрез потапянето си в утробата ,чрез   придобиването на  матката, източниците  тя се  предназначава  да кристализира  Хаоса ...

 

             Създаването на  идеологиите  е и резултат  и  доказателство за излизането   на първа линия на  историческата арена след  Вестфалския мир (1648) на държавите  в съвременния смисъл на думата , на националните държави, нациите, икономиките ... Това е  новата визия на Европа, преформатирането на  Европа, факта на  засега нематериалното, и следователно невидимо  прелъстяване  на Европа от Златния телец, това е политическото създаване на основите на капитализма.Капиталът е завладял духа много по-рано. Такива примери е имало много - и предателското разграбване на Константинопол, и монетарната революция в края на XIV век, и папското лицемерие и разврат  абсорбирани от семейство Борджия и дейностите   възхвалявани в  "Херцога" на  Макиавели. Но се е получило друго - чрез предаването на  цяла страна ( Холандия, "ниската земя",  "сърцето на Европа") на  венецианската синекура  (буквално, "незагрижена за душата"), следвано от 80 годишна война,завършила с   Вестфалия  мир и колониалния (ост-индийски) просперитет на Холандия с последващо  прехвърляне на щафетата към Англия (от Оранския прадядо на правнука -адаш, "те" обичат  символическите  действия).

 

            В действителност  Вестфалският мир слага край на Средновековието, започва "новата ера".След това идва  индустриалната революция, "Ренесанса",  социалната революция и "гилотината". Човешкия свят, социалния свят се рационализират, атомизират, срутва се почвата изпод краката ... В резултат на какво  се получава такова развитие? Вследствие на какъв  манталитет на възприятие и начин на действие? В следствие на дистрибуцията, разпръскването,безпочвеността ... Светът се възприема -като "научен", като машина, като дизайн, като някаква артикулация  и като източник на еднопосочна ,безотказна  печалба.

 

            След премахването на междинните  етапи, може да се каже направо,  феноменът на  идеологиите е станал възможен вследствие на непропорционалното възвеличаване на материалните аспекти,на икономиката,на "икономизма". Разпаднала се е  целостоността, човекът е  започнал  да се отделя от Бога, през това  време той се е отделил от всичко, освен от себе си. Европа се оказва готова за капитализма, за модерността. А  доведена дъщеря на капитализма и модерността се оказва "идеологията". Заедно с протестантството, с неговото освобождаване  на богатството (печалбата) от социалните задължения, главна  идеология става "либерализма". Исторически   естествено и закономерно като част от системата с либералния  индивидуализъм е станала норма и  "партийността", т.е.  частното  отношение( на  чисто  класовите интереси )  в обществената политика формулирано  като  политическа система.

 

            Срещу  крайностите  на  либерализма се появява ответна реакция, консервативна реакция,  на традициите, на почвата, на фундамента, на цялото; тъй като това е  можело  да се осъществи във всяка отделна страна при конкретни обстоятелства. Всички  идеологии  идват  от традиционното общество. В този смисъл консерватизмът е по-фундаментален от другите избрани (определени) идеологии: либерализъм, социализъм, фашизъм.

 

            Консерватизмът като идеология е  шизофреничен. Консерватизмът от една страна не е в едно с  "резултиращите" идеологиите като либерализма, социализма и фашизма. От друга страна, като политическа позиция, както е формулиран от политическите ценности, той е разбира се и идеология. (Нека само да кажа, наложена идеология.) В мрежата на ценности / принципи в някои политически координати също може да му се намери място.При изборта на алтернативите труд или капитал, национално или международно, консерватизмът е   с първите.По линията  "разпределено- централизирано" консерватизмът е там  където  са културата и икономиката (технологиите) в различни позиции, имат пропорционално и балансирано съществуване, т.е нито едното от тях не доминира,не е тотално.При това  консерватизмът   има свои собствени характеристики в отделните видове общества  и допринася за хармонията  в обществото. Но  бъдеще  проекта на консерватизма често не намира. Това си е негов проблем.

 

            Консерватизмът  е основата на идеологиите.Изтласквайки се от него строят едни или  други модели .Фундаментът не трябва да е скелет (каркас),той трябва да поддържа сградата.А правилно построената къща трябва и да стои стабилно и да расте.. Строителите в желанието си за растеж нагоре в бъдещето не трябва да разкъсват и рушат изграденото,те трябва да се хранят  от корените. В противен случай  "къщата" ще стане "дърво".А дървото изсъхва  без корени и без листа. И за да "расте дървото" на обществения ред е необходимо да се премахне изкривяването на крайностите и политическата тирания, социалната идеология да се направи научна. Социалните изследвания - на първо място, историята и икономиката - трябва да станат  научни, те трябва да спрат да се влияят от   политиката. Те трябва, от една страна -да се опират  на   метафизиката, от друга страна - да  получат необходимите абсолютно точни механизми с пропорционални и разнообразни  параметри.При това  между метафизиката и механизмите са нужни директни връзки  трябва да има пряк контакт,преки отношения.

 

            Селективността, изкуствеността и  леталният изход  са същността на историческите политически идеологии, тяхното начало и резултат,тяхната Алфа и Омега. И какво, тогава, обществата не трябва да имат идеологии? Но те не могат да съществуват без идеала ... Тогава тази област трябва да бъдат организирана по различен начин. Със споделени ценности  декларирани от всички религии по еднакъв начин и   жизнеспособни - тук на първо място при формулирането трябва да се има пред вид  всеки индивид. Това е начина, по който той се оформя, самоопределя, актуализира, формулира  смисъла на съществуването си,като при това  не противоречи на жизнеспособността на обществото. Ако ние продължим линията на словообразуването, то такава организация може да се нарече  - "смислология".При това  метафизиката като ценност ще бъде представена и ще проникне във всичко, целия социален живот, достигайки до  специфични механизми и решения.

     

            Назад към Традицията (към голямата а не само към  отделния консерватизъм) означава връщане към Бога и човека,   връщане  към доидеологическото време. Разбира се - на ново ниво, когато не се изхвърля егомоноцентризма (заедно с икономиката), но се преодолява ,вписва се . Бъдещата "идеология" -на базата на  преодоляването на крайностите, получавайки   целостта - това е истински научното познание за човека, обществото, историята, икономиката: синергично, пълно, не митологизирано,  не политизирано.Тъй  както идеологиите за възникнали от флюса на  икономиката,така и вмъкването на икономизма  ще означава инфилтриране  на идеологии. Тогава глобалната мета-идеология, като смисъл,като  стойност, ще бъде предел - Бог и човек, не  само  Живота тук, на Земята, а Живота като цяло ...

 

            И това осъзнаване е преодоляване на постмодернизма - един вид продължение на "линията на свободата",преодоляване на  дезорганизацията, унищожаването, гниенето, животинската  същност -чрез полет към една  всеобхватна цялост. Днес завършва Големия  исторически цикъл  на отрицанието, включително на появата и ликвидирането на идеологиите (в частност).На новото ниво, при  получаването  и  запазването  на различията,ние напълно се  връщаме към целостта

.

            Всяка идеология е имала  своя социален фетиш,своите апели, и заедно с това си е  създавала свой кръг. Консерватизмът от началото до края  преминава  от Рода  към Човека чрез издигане  на някаква "социална панацея," някакъв "системен  субект", последователно: Печалба (профос), класа и Нация- държава (политос).При  това се променя "Главния смисъл, стойността" от Културата към Света чрез Капитала, Труд и Власт,и се променя  "принципът на действие, на влиянието" от Реда към Хармонията чрез Изгодата,Революцията и Хегемонията.

     

            Огромният   общ цикъл на човечеството - това е едновременно цикъл на осъзнаването (вътрешен),и цикъл  на регресия (външен, в една спирала на обществените отношения).Осъзнаването  е в отговор на предизвикателствата на регреса

           

            И тези процеси сега са   натрупани  и концентрирани, отишли са до краен предел и са опънали до скъсване струната.За това сега  има исторически безпрецедентно  нажежаване на "съзнанието" и "естествения фактор", и е дошло времето за радикални решения ... Еволюционно сега нищо не се случва. Може да има само общ, интегриран (на всички нива и посоки) Пробив нагоре,в ново качество. Това е необходимо за Проекта!

3V67pG <a href="http://ttisawuplddr.com/">ttisawuplddr</a>, [url=http://cjmnajsipfjf.com/]cjmnajsipfjf[/url], [link=http://uosqrpfcyime.com/]uosqrpfcyime[/link], http://uptpaomlvwha.com/

U5PbZf <a href="http://zuwxqtzngfyc.com/">zuwxqtzngfyc</a>, [url=http://uhkerfajbble.com/]uhkerfajbble[/url], [link=http://ajchoqhnveyu.com/]ajchoqhnveyu[/link], http://ytfnqwcidago.com/