Владимир Чуков

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Владимир Чуков
български арабист
Роден
22 април 1960 г. (63 г.)

Националност България
Учил вДамаскски университет
Научна дейност
ОбластАрабистика, история, политология
Работил вСофийски университет

Владимир Стефанов Чуков е български арабист, професор, университетски преподавател и учен в областта на политиката на Близкия Изток и исляма. Автор е на редица книги и изследвания в тази област.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 22 април 1960 г. в Атина, Гърция. Учи във френски колеж в Тунис, а впоследствие завършва Френската гимназия в София. Дипломира се във факултета по обществени науки на Дамаския университет, Сирия. През 1994 г. защитава дисертация на тема „Политическата партия в арабския свят през последните две десетилетия (1970 – 1990). Сравнителен анализ“ и получава степента доктор. През 1998 г. става доцент, през 2005 г. – доктор на икономическите науки с дисертация на тема „Ислямският фундаментализъм като заплаха за националната сигурност“, а през 2007 г. – професор в Русенския университет „Ангел Кънчев“.[1]

Преподава в редица български университети: Варненски свободен университет, Софийския университет „Св. Кл. Охридски“, Нов български университет, Русенския университет „Ангел Кънчев“ и други.

През периода 1995 – 1998 г. е главен редактор на списание „Международни отношения“. През 1999 г. създава неправителствената организация „Български център за близкоизточни изследвания“, а през 2002 г. – „Център за регионални и конфесионални изследвания“. От 2005 г. е научен секретар на специализирания научен съвет по международни отношения към ВАК, а от 2006 г. – член на комисията по обществени науки към ВАК. Член е на редколегиите на сп. „Геополитика“ и „Философски форум“. През 2008 г. създава информационно-аналитичния сайт по проблемите на Близкия и Среден Изток Orient.bg[2]

Член е на редица международни научни организации, сред които са European Association for Middle East Studies, Central Eurasian Society Studies и други. Издаван е в САЩ, Великобритания, Франция, Италия, Германия, Русия, Турция, Румъния и др.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Монографии
  • Зараждането на ислямската държавност, Медиаком, 1994
  • История на политическите учения, Медиаком, 1995
  • Философия и теория на ислямското право, Лик, 1998
  • Външна политика и идеи, Парадигма, 1999
  • Ислямският фундаментализъм, Изток-Запад, 2004
  • Арабският Близък изток и Централна Азия, Изток-Запад, 2006
  • Ал Кайда с перо и сабя, Изток-Запад, 2007

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]